Икебана - да вдъхнеш живот на цветята
Икебана е обичайно японско изкуство за аранжиране на цветя и безусловно значи „ да вдъхнеш живот на цветята “. Тя има алегоричен темперамент и декоративна приложимост.Практикуването на Икебана се възприема и като форма на медитация. Според антични китайски вярвания, изкуството Икебана съставлява неповторима композиция на човешкия дух и природата. Всяка комбинация е олицетворение на вътрешния мир на индивида, на неговите усеща и страсти.
История на Икебана
Според историческите мемоари през шести век будизмът е импортиран в Китай и дружно с него обичаят да се сервират цветя (куге) на Буда и на душите на мъртвите. XVII век е времето, когато Икебана придобива статус на изкуство, независещо от религията. Първите учители били свещеници, а учениците им – аристократи. Впоследствие се появили доста учебни заведения,в които се преподавало по какъв начин да се оформят цветни композиции, а Икебана станала налична и за обществото – самураи, богати търговци, както и други класи, в това число и дами. Основателят на първото учебно заведение за Икебана е духовник от храма Раккакудо в Киото. Произведенията му били толкоз изящни, че другите свещеници търсели препоръките му.
Стилове в Икебана
Има три съществени типа: ориентиран нагоре, накривен, падащ надолу като водопад. Първоначално букетите са били с елементарна симетрична комбинация от три стръкчета. Основният принцип при правенето на букет се е основавал на нуждата от централно високо стебло, което да бъде съчетано с две по-ниски клончета. Но при започване на XVII век, будистите от школата Икенобо основали стила рикка (буквално " изправени цветя " ), съгласно който има седем съществени правила за подредбата на цветя. Нужно било огромно техническо умеене. Използвали са се високи бронзови вази. Основният детайл символизира небето или истината и нормално е несъразмерен, като сочи надясно или наляво. По-късно той заема централно и отвесно състояние. Останалите многочислени клонки, всяко от които има лично алегорично значение и декоративна функционалност, се слагат в центъра и образуват сърцевината на самобитна сфера. Като цяло рикка е микрокосмос, който показва цялата галактика под формата на естествена картина. Основните детайли на този жанр - асиметрия, символизъм и пространствена дълбочина, оказват мощно въздействие на по-късните форми на Икебана. Пълна диаметралност на рикка е опростената чабана (буквално " чайни цветя " ). Този стилвъзниква през XVI век като част от чаените церемонии (чаною). Композицията се състои от едно две клонки или цветя, сложени в дребен съд. Чабана дава основата на различен жанр - нагеире (със значение " помествам " ), при който малцина детайли се подреждат във висока ваза. Този жанр се характеризира и с по-проста и небрежната аранжировка.
Стиловете рикка и нагеире предопределят последвалото развиване на Икебана. От една страна, се натъртва върху комплицираните техники, размаха на композицията, символизма и закрепените стилове, а от друга, на спонтанността, опростеността, многозначността и почитта към естествения темперамент на самите материали. Стилът рикка обаче става все по-скован и фиктивен и поражда нов по-опростен жанр наименуван сейка или шока (от китайски - " живи цветя " ), който добива необятна известност. Този жанр е формален и композицията е формирана от три клонки, сложени по този начин, че да образуват многообразен триъгълник. Много школи постановат свои стилове в подредбата, само че трите клонки стават известни като, надлежно, загар (небе), чи (земя) и джин (човек).
През XIX век се появява и стилът морибана (буквално значи " отрупани цветя " ). Докато при обичайните стилове детайлите са събрани и се разклоняват от една точка, при този жанр се употребяват разнообразни съоръжения, с които се подреждат детайлите по цялата повърхнина на плитки съдове - суибан (буквално значи " воден басейн " ). Използват се и кензани (специални поставки с железни " игли " за закрепяне на растенията). Този жанр дава опция за основаване на пейзажи по доста натуралистичен, а не алегоричен метод, както е при останалите стилове. Могат да се употребяват камъни и даже минерали. Този жанр дава цялостна независимост на въображението, само че е по-специфичен и по-сложен от нагеире. Друг жанр е джиука, което значи „ свободно падащи цветя “. При този жанр няма никакви правила за аранжировка и задачата му е по-скоро да покаже артистичността и творчеството на създателя и неговата визия за хубост. Позволява се използването на всевъзможни материали. Съществува и бунджинбана - класификация правена от литератори. Тя показва чувствителността на китайските възпитаници и художници. Японската класификация бунджинбана оказва огромно въздействие върху стила нагеире. Тъй като стилът бунджинбана се употребява като метод за персонално изложение, подредбата има нерелигиозен темперамент и се композира за съответния случай. Начинът на аранжиране радикално се разграничава от официалността на рикка или сейка. За най-лесен, от всички стилове, се счита нагеире. Затова, напълно умерено, може да опитате да аранжирате цветя вкъщи си, придържайки се точно към този жанр.
Необходими са ви единствено: висока ваза с тясно гърло; клонка, която да ви служи като скеле, като я поставите някъде по средата на вазата на кръст, може да е клон от лоза или младо стръкче от дърво; вашите обичани цветя, които да са с поредни разнообразни дължини. По дългото цвете постоянно се слага от страната на лявото ви рамо, а другите две се аранжират по този начин, че постоянно цветовете да гледат нагоре.
Инфо: www.rozali.com
